Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 134

 

Гр. Кубрат, 14.08.2018 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Албена Великова

 

при секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 219 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, чл. 53, чл. 59 и чл. 143 от СК.

Ищцата Н.Б.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.Мариана Николова от АК-Разград твърди, че с ответника Г.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** сключили граждански брак на 12.04.1992 год. в с. Сеслав. След сключване на брака ищцата приела фамилното име на съпруга си – С.. Заявява, че още в самото начало отношенията помежду им не протичали нормално. Особено се влошили, когато ищцата заживяла в чужбина, а родените от брака три деца останали да живеят при своя баща. Към датата на подаване на настоящата искова молба децата Ю.Г. С. и С. Г.С., са навършили пълнолетие. При едно от завръщанията си в България установила, че най-малкото дете – Г.Г.С., ЕГН ********** е избягала и заживяла на семейни начала с момче от гр.Сливо поле. При последното й връщане в България през лятото на 2017 г. се скарали за пореден път със съпруга й, поради което тя напуснала семейното жилище и се установила в дома на своята майка в **********. Твърди, че от този момент е преустановила контактите с брачния партньор и не поддържали никаква връзка. Счита, че брачния съюз с ответника съществува само формално, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод без да се произнася по въпроса за вината; да възстанови предбрачното си фамилно име и да й предостави упражняването на родителските права на роденото от брака непълнолетно дете,  а на бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения, както и да бъде постановено да плаща издръжка за бъдеще време.

Ответникът Г.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощника си адв.Михаил Робев от АК-Русе изразява становище, че така предявените искове са допустими. Признава, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена. Претендира той да упражнява представителната власт по отношение на непълнолетната им дъщеря, тъй като същата от раждането си и понастоящем живее в семейното жилище при него. Моли съда да определи режим на лични отношения на ищцата с детето при параметрите описани в отговора на исковата молба, както и да я осъди да плаща месечна издръжка за непълнолетната в размер на 150 лева месечно, считано една година назад от датата на подаване на отговора на исковата молба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански бракпърви за двамата, на 12.04.1992 год. с Акт № 0001/12.04.1992 год. на Община Кубрат. От брачното си съжителство имат родени три деца, от които най-малкото - Г.Г.С., ЕГН ********** не е навършило пълнолетие, видно от съдържанието на представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 282/18.05.2001 год., съставен от Община Кубрат.

След като сключили граждански брак, съпрузите заживели в семейното жилище в село Сеслав. Семейните им отношения още в началото не се развивали нормално, въпреки появата на трите им деца, често се събирали и разделяли. Впоследствие след като ищцата се установила трайно да работи в чужбина настъпил окончателен разрив във връзката им. Те дотолкова охладнели един към друг, че при връщането на съпругата в България през летните месеци, конфликтите между тях не спирали. През лятото на 2017 г., след завръщането на ищцата в страната, разбрала че дъщеря им Г. е избягала и се е установила да живее с непознато момче в гр. Сливо поле. Последвал скандал и тя напуснала семейното жилище, като се установила в дома на своите родители в същото село. След това отново заминала да работи в чужбина и преустановила окончателно контактите със съпруга си.

Не е спорно между страните обстоятелството, че непълнолетната дъщеря на страните е установила връзка със св.С.М. от гр.Сливо поле, като живее при него, а също и през ден посещава дома си в село Сеслав. В този смисъл са и показанията на свидетеля, воден от ответника – В.И..

От изготвения социален доклад от служителите при Отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че Г. живее заедно със своя баща в село Сеслав в жилище, собственост на майката на ответника. Създадени са много добри битови условия за отглеждане на детето. Бащата получава подкрепа и помощ от своята родителка, работи по трудово правоотношение като шофьор и получава трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева. Г. е завършила 9 клас и преустановила обучението си. 

Не се събраха данни какви доходи реализира ищцата.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема установена от събраните по делото свидетелски показания на св.Ф., св.М. и св.И. и приетите писмени доказателства.

Изслушано в съдебно заседание детето на страните Г.Г.С. заявява желание да живее при своя баща.

Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Съпрузите са се лишили взаимно от чувство за дом, общност и единство. По делото липсва спор досежно настъпилата между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължилата раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният състав намира, че фактическата раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без да се произнася съда по въпроса за вината, както са поискали страните. 

След прекратяването на брака ищцата претендира да възстанови предбрачното си фамилно име – Ф., поради което съдът дължи произнасяне в този смисъл. 

По отношение упражняването на родителските права над роденото от брака непълнолетно дете: Претенции в тази насока са предявили и двете страни.

Съдът прецени, че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетната дъщеря на страните следва да се предостави на бащата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че от раждането си до момента то живее при него, като няма спор, че бащата изцяло е ангажиран с неговото отглеждане.   

Изследвайки и съобразявайки всички факти и обстоятелства от значение за интереса на детето - пол; възраст; привързаност към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества, морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и обкръжението им, съдът счита, че на бащата следва да се възложи упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по отношение на детето. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че майката преимуществено живее в чужбина, видно от социалния доклад от две години е прекъснат контакта майка-дъщеря, а и желанието на детето е да живее при бащата. Данните по делото, че непълнолетната е заживяла в дома на св.М. в гр.Сливо поле не са предмет на настоящото производство, още повече, че и двете страни по делото са наясно с това от преди повече от година.

На майката следва да се определи режим за поддържане на лични контакти с детето, като го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.    

По отношение издръжката за бъдеще време: Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си. В настоящия случай се установи, че ответникът работи по трудов договор и получава месечно възнаграждение в размер на 510.00 лева. За ищцата не се събраха доказателства какви доходи реализира, но не са налице данни (здравословни или други обективни причини), които да я възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Напротив доказателствата по делото сочат, че работи в чужбина, където обичайно се реализират доходи по-високи от тези в страната.

Що се отнася до нуждите на детето, съдът приема, че то има присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло. Не се установиха и специфични нужди, които да изискват средства извън обичайните за отглеждането му съобразно с възрастта му.

При така преценените потребности на детето, възможностите на страните, съдът счете, че майката следва да заплаща месечна издръжка в полза на детето си в размер на 150.00 лева, считано от 01.06.2018 г. до  изменение на обстоятелствата.

По отношение издръжката за минало време: Ответникът претендира присъждане на издръжка за минало време, една година назад считано от подаване на отговора на исковата молба – т. е. от 01.06.2017 г. Съдът намира, че тази претенция следва да се отхвърли. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че бащата е този, който  е поел грижите за отглеждането на дъщеря си, но и майката също е изпращала пари на непълнолетната си дъщеря, т. е. не се е дезинтересирала от детето си. Поради това претенцията за издръжка за минало време следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, разноските следва да се поемат от страните съобразно вината относно разстройството на брачната връзка. С оглед на обстоятелството, че съдът не се произнася по въпроса за вината, разноските за адвокатско възнаграждение остават за всеки от тях така както са направени, а тези за следващата се държавна такса следва да се поемат по равно. Като се отчете, че ищцата е заплатила държавна такса при образуване на делото в размер на 25.00 лева, то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса за присъдената издръжка, в размер на 72.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между Н.Б.С., ЕГН **********,***, и Г. С.С., ЕГН **********,***, с Акт № 0001/12.04.1992 год. на Кметство с. Сеслав, Община – Кубрат, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, по отношение на непълнолетното дете Г. Г. С., ЕГН **********, на бащата – Г. С.С..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Н.Б.С. и детето Г. Г. С., ЕГН **********, както следва: да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата Г. С.С..

ОСЪЖДА Н.Б.С. да заплаща за непълнолетното си дете Г. Г. С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител – Г. С.С. ежемесечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от дата на завеждане на иска – 01.06.2018 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила и ОТХВЪРЛЯ претенцията за плащане на издръжка за минало време считано от 01.06.2017 г. като неоснователна и недоказана.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, след прекратяването на брака Н.Б.С. да възстанови предбрачното си фамилно име – Ф..

ОСЪЖДА Г. С.С. да заплати по сметка на РС – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Н.Б.С. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса по присъдената в нейна тежест издръжка в размер на 72.00 (седемдесет и два лева, нула стот.) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

                                                     Председател:/П/ Ал. Великова