Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 137

 

гр. Кубрат, 16.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Кубратският районен съд в публичното заседание на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

              при участие  на  секретаря  Вера Димова и прокурора ………………., като разгледа гр. дело № 371 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ,

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ОСТАВЯ молбата на Е.Г.А., ЕГН **********,***, за  осъществено домашно насилие от Й.И.И., ЕГН **********,***, БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна и недоказана, и отказва да издаде исканата Заповед за защита.

ОСЪЖДА Е.Г.А. да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград, чрез Районен съд – Кубрат.

С постановяване на настоящото решение, с което се отказва издаване на заповед за защита е отпаднало действието на издадената Заповед за незабавна защита № 8/28.06.2018 г. и на определените с нея мерки за защита. 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ КтРС: /П/ Ал. Великова

МОТИВИ  към Решение № 137/16.08.2018 год. по гражданско дело № 376 по описа на Районен съд – Кубрат за 2018 год.

 

Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Й.И.И., ЕГН **********, с адрес ***.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: ответникът е съжителствал с молителката на семейни начала в гр.Сливо поле. От месец януари 2018 г. са във фактическа раздяла, като А. заедно с родените от фактическото съжителство деца Йозге Й.И., ЕГН ********** и Йозкан Й.И., ЕГН ********** се върнала в дома на родителите си в гр. Кубрат, на ул. Средна гора № 10. Твърди, че както по време на съвместното съжителство, така и след като се установила в гр.Кубрат живяла в непрекъснат страх, била ограничавана личната й свобода, станала обект на заплахи от ответника, че ще й вземе децата. Един месец преди подаване на  молбата – 28.05.2018 г. ответникът пристигнал в гр. Кубрат с джип, придружаван от още две коли, в които пътували негови съграждани от гр.Сливо поле и търсел молителката, за да вземе децата. А. и децата се скрили, след което ответникът и придружаващите го напуснали района. Като твърди, че с действията си на 28.05.2018 г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие,  моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, изрично посочени в молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката чрез процесуалния си представител поддържа молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.

Ответникът Й.И.И. лично и чрез процесуалния си представител заявява становище, че молбата е неоснователна, а описаното в нея не отговаря на действителното положение между страните. Оспорва твърдението, че на посочените в молбата дата и място е извършил акт на домашно насилие, като твърди, че на 28.05.2018 г. не е виждал и не се е срещал с молителката, а образуваното производство пред настоящия съд е отговор на образувано производство по чл. 127, ал. 2 от СК, инициирано от ответника.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молител и ответник – съжителствали на семейни начала – не е спорна по делото.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Е.Г.А. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, не установява упражнен спрямо деклараторката акт на домашно насилие на посочената дата – 28.05.2018 г. Твърденията й, че е била заплашвана и тормозена от бащата на децата си, най-вече на посочената в молбата дата се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

От показанията на св. Й.Й. – младши полицейски инспектор в РУМВР – Кубрат, отговарящ за района, в рамките на който живее молителката със своите родители, както и от признанията на молителката, се установява по несъмнен начин, че на 28.05.2018 г. са били ангажирани полицейски служители както на РУМВР – Кубрат, така и на ОДМВР – Разград и други специализирани полицейски звена, във връзка с извършване на претърсване и изземване в дома на молителката в гр. Кубрат, на ул. Средна гора № 10. Поводът бил, че у брата на молителката са били намерени наркотични вещества. В рамките на това претърсване безспорно са били намерени такива и на адреса. Както сочат всички разпитани свидетели, около дома на молителката е имало много полицейски служители и специализирани автомобили, а така също съседи и живущи в района. След приключване на съответните процесуално-следствени действия, полицейските автомобили започнали да се изтеглят към сградата на управлението в гр.Кубрат, като св.Й. бил в първата кола. При пристигането си в сградата на управлението видял, че заедно с останалите полицейски автомобили се придвижили и два цивилни автомобила с русенска регистрация, както и други автомобили на лица, живущи на ул. Средна гора, в това число и близки на молителката. Св. Й. провел разговор с Й.И.И., който му обяснил, че след като е разбрал какво се случва на адреса, на който живеят децата му, загрижен и притеснен за тях дошъл в града, за да ги вземе и да не се травмират децата. Свидетелят му обяснил, че е видял лично децата и молителката, че те са добре, а това време – късно вечер не е удачно да се вижда с тях. Указал, че ако има проблеми с майката на децата си, поради това, че не може да осъществява контакт с тях, следва да се обърне към съда.

Анализирани показанията на свидетелите А., А., С., Ц., Б. и И. сочат единно и безпротиворечиво, че на посочената дата ответникът е търсил молителката, за да види децата си, както и че на посочената дата молителка и ответник не са се срещали и не са се виждали. Изолирани в тази насока остават единствено показанията на св.М., който единствен твърди, че на посочената дата ответникът се срещнал с молителката и я псувал. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на този свидетел.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели А., А. и С., че при пристигането си в близост до адреса, ответникът и спътниците му са псували, викали, заплашвали, че направили опит да вземат дете от махалата. Житейски нелогично е такова поведение при условие, че в района е имало много на брой полицейски служители, част от които ангажирани с охраната на реда в района, и извършеното да не е възприето от органите по сигурността. Нещо повече, както сочи и св. Й., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като няма родствени връзки с никоя от страните, не е заинтересован от изхода на делото и възпроизвежда факти, които е възприел лично и непосредствено, така и от писмото от РУМВР – Кубрат в управлението не е постъпвала нито устна, нито писмена жалба от молителката или от нейни близки за инцидент, случил се на 28.05.2018 г.

Доколкото показанията на свидетелите Ц., Б. и И. кореспондират с показанията на св.Й. и сочат на това, че въпросната вечер единствената причина да пристигнат в Кубрат е загрижеността им за Йозге и Йозкан, съдът дава вяра и на изложените от тях факти. 

Представените в първото съдебно заседание логопедична оценка и психологически изследвания не следва да се ценят, тъй като не са изготвени по реда, предвиден в ГПК.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. 

За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че същите оборват доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти.

Ответникът не е осъществил какъвто и да бил акт на домашно насилие, тъй като нито е видял, нито е срещнал молителката на посочената дата. Забраната от нейна страна Й.И.И. да се вижда с децата си и непрестанния стремеж на ответника да осъществи среща с тях, нарушават изконното му право на техен родител. В този смисъл са и оплакванията на молителката в жалбата до РП-Кубрат (л.16), че ответникът и баща му „насила ще вземат децата“, защото тя не допуска те да се срещат с него. Съдът не възприема желанието на един баща и непрекъснатите му опити да осъществи контакти с децата си като домашно насилие под формата на психическо такова, без да оправдава поведението му, ако е създавал притеснения у молителката. Категорично се установи, че ответникът е загрижен за децата си баща, ограничаван от майката да се вижда с тях, неясно по какви причини, който е пристигнал в гр.Кубрат само и единствено воден от страха какво се случва с тях при пристигането на полицейските служители в дома, който обитават.  

        Съдът споделя становището на ответната страна, че с настоящото производство, образувано точно на датата, на която изтича едномесечния преклузивен срок по ЗЗДН, се цели да се реши и въпроса за децата, като се иска да се определи местоживеенето им при молителката за срок от 18 месеца, до приключване на съдебния спор относно упражняването на родителските права. Последният е иницииран от ответника пред РС-Русе, пред който е образувано гр. д. № 3446/2018 г. с правно основание чл. 127, ал 2 от СК. И въпреки висящността му, молителката в разрез с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗЗДН претендира прилагане и на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е недоказана по основание и следва да бъде оставена без уважение.  

При този изход на делото, следва на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителката да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Кубрат държавна такса в размер на 25.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗДН постановената заповед за незабавна защита № 8/28.06.2018 год. преустановява действието си с отказа на съда да издаде заповед за защита.

Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова