Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136

 

гр. Кубрат, 16.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Кубратският районен съд в публичното заседание на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

              при участие  на  секретаря  Вера Димова и прокурора ………………., като разгледа гр. дело № 371 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за закрила от домашно насилие и в изпълнение на чл. 15 от същия,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

          УВАЖАВА молбата на Т.В.Т., ЕГН ********** ***, и издава срещу С.Н.Д., ЕГН ********** ***, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:

1.      ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С.Н.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.В.Т..

2.      ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН,  на  С.Н.Д. да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лицемолителката Т.В.Т., както обитаваното от нея жилище в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. Цар Симеон № 20,  местоработата й, местата за социални контакти и отдих, за срок от 6  (ШЕСТ) МЕСЕЦА.

3.      НАЛАГА на С.Н.Д. ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева.

ОСЪЖДА С.Н.Д. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА С.Н.Д. да заплати на Т.В.Т. сумата 400.00 (четиристотин) левасторени разноски по делото.

На основание чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Уведомява нарушителя С.Н.Д., че в случай на констатирано от полицейските органи неизпълнение от негова страна на мерките по настоящата Заповед за защита съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата в Република България.

Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал.1  от ЗЗДН – РУМВР – гр. Кубрат, като им указва да следят за изпълнението на същата.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУМВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред Окръжен съдРазград, чрез Районен съдКубрат.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ КтРС: /П/ Ал. Великова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към Решение № 136/16.08.2018 год. по гражданско дело № 428 по описа на Районен съд – Кубрат за 2018 год.

 

Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: ответникът е съжителствал с молителката на семейни начала. От 28.05.2018 г. са във фактическа раздяла, като Т. заедно с родените от фактическото съжителство деца С.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д., ЕГН ********** се върнала в дома на родителите си в гр. Кубрат, на ул. Цар Симеон № 20. След образуване на гр. дело № 357/2018 г. по описа на РС-Кубрат, с предмет определяне местоживеенето на децата, упражняване на родителските права, режим на лични отношения и плащане на издръжка, ответникът започнал да следи молителката – при посещение на магазин или разходка в парка с дъщерите им. Когато идвал да взема децата в началото се държал нормално, но скоро след това избухвал и започвал да обижда и ругае Т.. Ден преди подаване на молбата – 15.07.2018 г. ответникът пристигнал в дома на родителите на Т., за да вземе децата, но час по-късно когато ги връщал бил особено раздразнителен и ядосан, защото разбрал, че момичетата споделили, че майка им им профил във фейсбук. Докато влезе през входната врата на къщата, започнал да псува и обижда молителката, наричайки я „курва“, а тя побързала да се прибере веднага, за да не става скандала достояние на съседите. Моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, изрично посочени в молбата и за максимално по-дълъг срок.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката чрез процесуалния си представител поддържа молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.

Ответникът С.Н.Д. лично и чрез процесуалния си представител заявява становище, че молбата е неоснователна, а описаното в нея не отговаря на действителното положение между страните. Оспорва твърдението, че на посочените в молбата дата и място е извършил акт на домашно насилие, а именно твърди, че не е обиждал и псувал майката на децата си. Поради това пледира молбата на молителката да се остави без уважение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молител и ответник – съжителствали на семейни начала – не е спорна по делото.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Т.В.Т. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнявани спрямо деклараторката актове на домашно насилие в дълъг период от време от страна на ответника, изразяващи се в проява на психически тормоз върху пострадалата, съответни на описаните в молбата за защита параметри на конкретните деяния. В подкрепа на твърдените от молителката факти, установяващи грубото поведение на ответника са представеното Съдебно-медицинско удостоверение № 73/2018 г. и показанията на разпитаната свидетелка С.Т. – нейна майка. Макар да не е присъствала при срещата на молителката с ответника на 15.07.2018 г. вечерта, свидетелката разказва за случилото се като възпроизвежда споделеното от Т. и другата й дъщеря – очевидец, която е възприела обидните думи и изрази, изречени от ответника към майката на децата му.     

 Съдът при условията на чл.172 от ГПК изцяло кредитира показанията й, тъй като макар и в родствени отношения с молителката, тя е незаинтересована от изхода на делото. Доколкото се касае за конфликтни ситуации в семейството, то именно членовете на същото са тези, които имат преки и непосредствени впечатления за случващото се. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Банковска, според която Т. и С. живеели безпроблемно, не знаела за скандали, дори била учудена, че са разделени. Житейски логично е именно най-близките родственици да са в течение със случващото се вътре в семейството. Твърденията на тази свидетелка, че ответникът е добро момче, категорично се опровергават и от представеното СМУ и преписката от РУМВР - Кубрат, от които се установява, че освен психически тормоз, ответникът е осъществил и акт на физическо насилие. Независимо, че с молбата съдът е ангажиран относно проява на домашно насилие, случила се на 15.07.2018 г., то представеното СМУ № 73/2018 г. и полицейска преписка, установяващи извършен акт на физическо насилие от ответника на 25.07.2018 г. следва да се вземат предвид, тъй като са от значение за спорното право – чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Съдът не дава вяра и на твърдението на св.Банковска, че като е присъствала на 15.07.2018 г. при предаването на децата от бащата на майката, ответникът не е изричал обидни думи. Същата обаче е била през цялото време в автомобила, тъй като била с гипсиран крак, а от показанията на свидетелката Т., както и от описаното в молбата и декларацията се установява, че обидните думи са изречени от ответника при влизане в двора на къщата, при което няма как да бъдат чути от свидетелката. 

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. 

За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показания на разпитаните свидетели, съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на Т.В.Т. акт на домашно насилие под формата на психическо и емоционално насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се в проява на грубо поведение от страна на ответника към майката на децата му, с която са във фактическа раздяла, извършено на посочената дата – 15.07.2018 г., както и нанасянето на удар с юмрук в областта на лицето й, извършено на 25.07.2018 г. и авторството им се установяват, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, от кое лице и в какво се състоят същите, така и от събраните по делото писмени доказателства и показания на св.Т.. Като подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Ангажираните от ответника доказателства не оборват доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалата за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо нея от ответника  домашни насилия. 

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер – 200.00 лева. При определяне размера на дължимата глоба, съдът съобрази обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този закон, както и отчете липсата на доказателства, установяващи имотното състояние на ответника.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на молителката сумата 400.00 лева – сторени разноски по делото. 

Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова