Р Е Ш Е Н И Е

 

59

 

гр. Кубрат, 23.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд в публичното заседание на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

       При секретаря Вера Димова и в присъствие на районен прокурор ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ, като разгледа ЧНД № 209 по описа за 2018 година, докладваното от ПРЕДСАДАТЕЛЯ, на основание чл. 155 от Закона за здравето,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

НАСТАНЯВА на задължително лечение на психично заболяване лицето М.З.М., ЕГН **********,***, в Държавна психиатрична болница – гр. Бяла за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 25.07.2018 г.

НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на осв. М.З.М. неговия баща З.М. А.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Разград.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.

Препис от настоящото решение след влизането му в законна сила да се изпрати на лечебното заведение – ДПБ – гр. Бяла за изпълнение, съгласно чл. 165 от ЗЗ.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова

 

МОТИВИ към Решение № 59/23.08.2018 год. по ЧНД № 209/2018 год. по описа на Районен съд – Кубрат

 

Производството е с правно основание чл.155 и сл. във вр.с чл.146 ЗЗ.

Образувано е по предложение на Районна прокуратура – гр. Кубрат за настаняване за задължително лечение на лицето М.З.М. ***, със снета самоличност, поради това, че страда от психично заболяване и отказва да се лекува доброволно.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –Кубрат поддържа внесеното предложение и пледира за постановяване на решение, с което освидетелстваният да бъде настанен за задължително лечение в ДПБ – гр. Бяла, тъй като са налице условията на чл.155 във вр.с чл.146 от ЗЗ.

Освидетелстваният М.З.М. отказва да отговаря на поставените му въпроси. Назначеният му служебно защитник заявява, че освидетелстваният и представляван от него М.З.М. е лице с психическо разстройство, страдащо от заболяване, посочено в разпоредбата на чл.146 от ЗЗ – „Параноидна шизофрения“; че това заболяване, видно от показанията на разпитаните  свидетели и вещо лице,  не е овладяно,  поради което М. представлява опасност както за себе си, така и за околните – близки и съседи. Поради това счита, че е в интерес както на осв. М., така и на околните, той да бъде настанен за задължително лечение в специализирана психиатрична болница.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: М.З.М. е регистриран като психично болен в регистрите на Диспансерно психиатрично отделение – гр. Разград. Провеждал е на няколкократни лечения в Държавна психиатрична болница гр.Бяла доброволно и предимно по настояване на неговите близки. Последното лечение в ДПБ – Бяла е било в периода 04.05.2018 г. до 16.07.2018 г. След изписването му се затворил в стаята, която обитавал, подпрял я с камъни и не допускал никой при себе си. Опитите на родителите и брат му да проконтролират приема на предписаните медикаменти останали безуспешни. Той отказвал да пие лекарства, не желаел да приеме и храната, която му носили, твърдейки, че била отровна. Избухвал, крещял, викал денонощно, тормозел както близките си, така и съседите и съселяните си, които минавали по улицата. Отново състоянието му се влошило критично и спешно бил настанен на лечение в ДПБ-Бяла на 25.07.2018 г.   

От заключението на вещото лице  се установява, че заболяването диагностицирано като „Шизофрения параноидна форма у дебилна личност – епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Промяна на личността”. Всички хоспитализации в ДПБ – Бяла и в ПО – Разград са по повод дезорганизирано и агресивно поведение, несъответен афект.  Катамнезното проследяване отчита пристъпно прогредиентен ход на болестта с настъпила изразена личностова промяна със социална и трудова дезадаптация. В извънболнични условия не поддържа редовно лечение, поради невъзможността на близките му да оказват контрол и това е причината за сривовете в състоянието му.Към момента състоянието му се преценява като пореден пристъп на Шизофренната психоза с актуализиране на болестните (халюцинаторно-параноидни) изживявания, диктуващи поведението му. Съгласно критериите за оценка на риска при психичноболните, хипотетичния риск от извършване на общественоопасно деяние по болестни мотиви според експерта е висок. Поведението му крие риск както за близки, околни и общество, така и за самия него. Освидетелстваният е импулсивен и непредвидим. Липсва критичност към състоянието и заболяването, не осъзнава необходимостта от провеждане на лечение. Уместно е приложение на задължително лечение в затворено психиатрично заведение от типа на ДПБ – Бяла. Изслушан в съдебно заседание експертът психиатър сочи, че при освидетелствания М. от постъпването му на 25.07.2018 год. до сега няма подобрение на психичното му състояние, въпреки че приема медикаментите, но към този момент не е налице пълноценна ремисия. Поради това според вещото лице освидетелствания следва да продължи лечението си, за максимално по-дълъг срок.

Заключението на съдебнопсихиатричната експертиза съдът възприема изцяло, тъй като същото е относимо, компетентно извършено, обосновано и неоспорено от страните. Състоянието на освидетелствания М.З.М. носи сериозен риск за околните и за самия него, поради което се налага към него да бъдат предприети мерки за задължително лечение в затворено специализирано психиатрично заведение, от типа на ДПБ – гр. Бяла, за срок от шест месеца считано от постъпването му на 25.07.2018 год. 

 Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията на чл.155 във вр. с чл. 146 от ЗЗ и направеното предложение на Районна прокуратура – гр. Кубрат е основателно и доказано, поради което М.З.М. следва да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ – гр. Бяла за срок от шест месеца считано от 25.07.2018 год.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова