Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

201

 

Гр. Кубрат, 18.12.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                            Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело344 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът  А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление:*** с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез пълномощник юрисконсулт Н.С., твърди, че на 04.04.2017 г. междуИзи Асен Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и Н.Д.М.  като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 2783537. В изпълнение на цитирания  договор заемодателят е предоставил под формата на заем парична сума в размер на 300.00 лева, която заемателят се задължил да върне ведно с уговорената договорна лихва в размер в срок до 02.09.2017 г. на 5 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 66.13 лева, като първата погасителна вноска е била дължима на 05.05.2017 г. Ответникът платил само сума в общ размер на 153.00 лева, като и след настъпване на крайния погасителен срок – 02.09.2017 г. е останал задължен за останалите месечни вноски. С договор за продажба на вземания от 30.01.2017 г. „Изи Асен Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за паричен заем2783537/04.04.2017 год. н. „А.з.к.н.п.з.” ООД. Поради това, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по Договор за паричен заем2783537/04.04.2017 г., ищецът подал заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 65/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 114/2018 г. по описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в едномесечен срок с настоящата ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на Н.Д.М., че тя му дължи претендираните суми: 243.87 лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за паричен заем  2783537/04.04.2017 год.,  ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.03.2018 г. до окончателното плащане; 20.65 левадоговорна лихва, начислена за периода от 05.05.2017 год. до 02.09.2017 год. и 140.13 леванеустойка за неизпълнение на задължение, като претендира сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът Н.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, редовно уведомен чрез особения му представител, депозира писмен отговор, с който заявява, че признава исковете за главница и мораторна лихва, но оспорва претенцията за неустойка, твърдейки, че същата е уговорена между страните с цел да заобиколи забраната на чл. 33 от ЗПК и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Поради това моли за отхвърляне на иска, с който се претендира установяване вземането за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение в размер на 140.13 лева.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор  за   паричен заем № 2783537/04.04.2017 г., сключен между длъжника Н.Д.М.  и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза на ищецаАгенция за контрол и просрочени задължения“ ООД, които са прехвърлени от страна наИзи Асет Мениджмънт“АД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение № 1 от 01.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Съгласно договора за заем от 04.04.2017 г. заемодателят е предоставил на заемателя  паричен заем в размер на 300 лева, който се е задължил да го ползва и върне сумата при посочените в договора условия. Ответникът е усвоил сумата в  размер на 300 лева, като към датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 243.87 лева. С рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. вземането е прехвърлено от кредитора  на ищцовото дружествоА.з.к.н.п.з.” ООД ведно с Приложение № 1 към него от 01.01.2018 г. Заемателят не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща дължимите погасителни вноски и ищецът има правен интерес да събере вземането си. От 05.05.2017 г. – датата на падежа на първата вноска до 02.09.2017 г. – датата на падежа ответникът дължи договорна лихва в посочения в договора размер върху непогасена главница.  Длъжникът е изпаднал  в забава,  считано от 02.09.2017 г. след която дата продължава виновно да не изпълнява задълженията си по договора. От  датата на подаване на заявлението ответникът дължи законна лихва върху главницата за същия период.

От ч. гр. д. № 114/2018 г. по описа на РС-Кубрат се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и на 07.03.2018 год. е издадена Заповед65 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от уведомяването за това.

В писмено становище ответникът чрез особения си представител признава вземането на ищеца относно главница и мораторна лихва, като оспорва претенцията за неустойка.  

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съобразявайки, че  ответникът признава предявеният иск за главница и за договорна лихва в размер на 243.87  лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за паричен заем №  2783537/04.04.2017 год.,  сключен между длъжника Н.Д.М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за сума в размер на  20.65 лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.05.2017 год. до 02.09.2017 год. и за сума в размер на 13.15 лева, представляваща  законна лихва начислена за периода от 03.09.2017 год. до 21.02.2018 год., съдът намира, че вземането на ищеца за същите суми и на посоченото основание в заповедта за изпълнение е установено и не подлежи на  доказване в производството по установителния иск.

Предявеният иск за заплащане на  сума в размер на  13.15 лева, представляваща  законна лихва начислена за периода от 03.09.2017 год. до 21.02.2018 год. е оттеглен с молба от 11.07.2018 г. (л.28 от делото) и производството по него следва да се прекрати на осн.чл.232 ГПК.

По направеното оспорване на част от задължението представляващо начислена неустойка, съдът намира следното:

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок да предостави обезпечение на задълженията му по договора.

Съгласно чл.4, ал.2 на договора за паричен заем № 2662909 от 18.10.2016 г. за неизпълнение на задълженията по чл.4, ал.1 от страна на заемателя, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 182.00 лева. Същата се заплаща разсрочено в размер на 36.40 лева, която сума се добавя към погасителните вноски по чл.2, ал.2 от договора. В чл.11 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл.4, се начислява неустойка за неизпълнение, която се разсрочва на равни части в общ размер от 182.00 лв., като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай към всяка погасителна вноска се добавя сума от 36.40 лв.

Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В настоящия случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора, така и печалбата му, би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от договора противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. С оглед горното възражението на особения представител се явява основателно и в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. С исковата молба се претендират сторени разноски  в размер на общо  725.00 лв., от които 125.00 лева заплатена държавна такса, 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева възнаграждение за особен представител. Така съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 474.00 лева.

Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 225.00 лв., от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление:*** с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 65/07.03.2018 г. по ч. гр. д. № 114/2018 г. по описа на РС-Кубрат: 243.87 лева (двеста четиридесет и три лева, осемдесет и седем стот.) – главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за паричен заем №  2783537/04.04.2017 год.,  ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.03.2018 г. до окончателното плащане и 20.65 лева (двадесет лева, шестдесет и пет стот.) – договорна лихва, начислена за периода от 05.05.2017 год. до 02.09.2017 год.

ОТХВЪРЛЯ иска н.  „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление:*** с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.срещу Н.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***  за установяване на вземането  по издадената  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 114/2018 г. по описа на РС–Кубрат за заплащане на сумата 140.13 лева (сто и четиридесет лева, тринадесет ст.), представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по Договор за паричен заем № 2783537/04.04.2017 г., сключен между длъжника Н.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, на осн.чл.422 ГПК. 

   ПРЕКРАТЯВА производството в частта за установяване на вземането н.  „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление:*** с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.срещу Н.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** по издадената  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 114/2018 г. по описа на РС–Кубрат за заплащане на сумата 13.15 лева (тринадесет лева, петнадесет стот.), представляваща законна лихва върху главницата  243.87 лева за периода от 03.09.2017 год. до 21.02.2018 г., на осн.чл.232 ГПК.

ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление:*** с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.сумата от 474.00 лева (четиристотин седемдесет и четири лева, нула стот.) представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 225.00 лева (двеста двадесет и пет лева, нула стот.), представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                            Председател: /П/ Ал. Великова