Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  200

 

Гр. Кубрат, 18.12.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                             Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 385 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът  „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б.Д.П.и П.С.С.като членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че в изпълнение на договор за продажба на ел. енергия за обекти на потребление с клиентски № 1800067560 с аб. № 0508901032  гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 3 и аб. № 0508901077 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 4, сключен с М.А.Х., ЕГН **********, е доставял ел. енергия в обекта на потребление, от която неплатена е тази по фактури, издадени в периода от 12.09.2016 год. до 13.02.2017 год.; поради това със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е поискал от РС – Кубрат издаването на заповед за изпълнение на задължението, постъпило в съда с вх. № 727/21.03.2018 г.; в производството по цитираното заявление по ч.гр.дело № 146/2018 г. е издадена Заповед № 75/22.03.2018 г. срещу ответника, връчена му по реда на  чл. 47, ал. 5 от ГПК.  Предвид изложеното, като твърди, че с оглед връчването на заповедта чрез уведомление за залепване, има интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 416 ГПК, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника М.А.Х., ЕГН ********** ***, вземането си срещу него по Заповед № 75/22.03.2018 г. за сумите: 243.91 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 12.09.2016 год. до 13.02.2017 год., за следните обекти на потребление с клиентски № 1800067560 с аб. № 0508901032 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 3 и аб. № 0508901077 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 4, ведно със законната лихва считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане; 25.67 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 02.03.2018 г., и сторените в настоящото производство разноски.

С Молба вх. № 3005/16.11.2018 г. процесуалният представител на ищцовото дружество като признава, че ответната страна е погасила част от вземането си, заявява, че поддържа исковете за сумата 161.01 лева – главница и 16.67 лева – мораторна лихва.

Ответникът М.А.Х., ЕГН ********** ***, редовно уведомен чрез особения си представител, в срока по чл. 131 от ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание се явява особеният му представител адв. Николов, който заявява, че исковете са допустими и основателни.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 146/2018 г. по описа на РС-Кубрат се установява, че на кредитора „Е.– п.П.” АД *** е издадена заповед за изпълнение срещу М.А.Х., ЕГН **********  за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба. Поради това, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е предявил установителен иск за вземането си в законоустановения срок по чл. 415 ГПК.

Ответникът по делото не оспорва своята легитимация като страна по делото, както и че е клиент на Е.– п.П.” АД *** с клиентски № 1800067560 с аб. № 0508901032  гр.Завет, обл.Разград, ул. „Христо Ботев“ № 3 и аб. № 0508901077 гр.Завет, обл.Разград, ул. „Христо Ботев“ № 4. Облигационните отношения между страните са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.– п.П.” АД ***, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на Е.– п.П.” АД *** и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, видно от приложените доказателства – копия от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, Решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР; копия от вестник „Новинар“; извлечение от сметка към 02.03.2018 г.; справка за потреблението и извлечение за фактури и плащания през последните 12/24/36 месеца към дата 11.06.2018 г..

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължими от него суми за потребена ел. енергия, за което са издадени фактури с №  0247397636/12.09.2016 г. на стойност 49.20 лева, № 0248173688/10.10.2016 г. на стойност 12.59 лева, № 3301234513/08.11.2016 г. на стойност 19.00 лева, № 0248971091/10.11.2016 г. на стойност 2.11 лева,   № 0172319161/10.11.2016 г. на стойност 55.09 лева, № 0172676871/12.12.2016 г. на стойност 37.54 лв., № 3301247501/16.01.2017 г. на стойност 19.00 лв., № 0173121218/10.01.2017 г. на стойност 31.38 лв. и № 0173426892/13.02.2017 г. на стойност 18.00 лв.   

Поради това в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е претендирал сумите: 243.91 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 12.09.2016 год. до 13.02.2017 год., за следните обекти на потребление с клиентски № 1800067560 с аб. № 0508901032 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 3 и аб. № 0508901077 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 4, ведно със законната лихва считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане; 25.67 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 02.03.2018 г.   

 Преди насроченото съдебно заседание ищецът признава, че ответникът е извършил частични плащания, поради което претендира установяване на вземането си за главница в размер на 161.01 лева и за мораторна лихва в размер на 16.67 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми, за които са издадени 9 бр. фактури за сумата 243.91 лева, представляваща главница за незаплатена    изразходвана електроенергия за периода 12.09.2016 год. до 13.02.2017 год. и за мораторна лихва, съгласно приложената справка на лист 7 от делото, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 146/2018 по описа на РС-Кубрат, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. 

Разгледан по същество, същият се явява основателен и следва да се уважи частично поради плащане на част от задълженията от страна на ответника след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до приключване на делото по същество.

При разглеждане на настоящия иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следваше да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следваше да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът- че е платил.

С оглед признанието на ищеца за извършено частично плащане и  заявеното от особения представител на ответника в съдебно заседание становище, с което признава дължимостта на претендираните от ищеца вземания в настоящето производство, то следва да се приеме, че ищцовото дружество е доказало своите искове по основание и размер и същите следва да бъдат уважени. Доколкото след образуване на установителното производство ответникът е извършил частично плащане по договора, съдът следва да уважи претенцията на ищеца за главница в размера 161.01 лева и за мораторна лихва в размер на 16.67 лева.

Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК и претендира да му бъдат присъдени разноските в исковото производство в размер на 75.00 лева за държавна такса, 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева - разноски за назначения му особен представител. Така съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на  313.10 лева.

Ищецът не претендира разноски в заповедното производство.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Х., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б.Д.П.и П.С.С.като членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М. следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 75/22.03.2018 г. по ч. гр. д. № 146/2018 г. по описа на РС-Кубрат:  161.01 лева (сто шестдесет и един лева, една стот.), представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 12.09.2016 год. до 13.02.2017 год., за следните обекти на потребление с клиентски № 1800067560 с аб. № 0508901032 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 3 и аб. № 0508901077 гр.Завет, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 4, ведно със законната лихва считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане и 16.67 лева (шестнадесет лева, шестдесет и седем стот.), представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 02.03.2018 г., като отхвърля иска за претендираната главница за горницата над уважения размер до пълния заявен размер от  243.91 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част и иска за претендираната мораторна лихва за горницата над уважения размер до пълния заявен размер от  25.67 лева поради извършено плащане, на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б.Д.П.и П.С.С.като членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М. сумата от 313.10 лева (триста и тринадесет лева, десет стот.) представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                                     Председател: /П/ Ал. Великова