Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 __202___

 

гр.  Кубрат, 18.12.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана П. – Енева

 

при  секретаря П. П. и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 476 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Обективно съединени искове  с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.415 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.

         Ищецът - „А.з.с.н.в.”***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 201318404, представлявано от управителя М.Д., чрез юрисконсулт К.Д., съд. адрес:***, като твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем № 102832/ 27.12.2016 г., сключен между ответника и „Сити кеш” – ООД, ЕИК 202531869, му е предоставен заем в размер на 950.00 лева, от който той не е погасил задължение за връщане на главница в размер на 875.75 лева; на 14.02.2017 г. е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, както и изискуемост на следните договорни задължения за плащане на: 111.80 (сто и единадесет лева, осемдесет стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 24.01.2017 год. до 22.08.2017 год.;

713.94 (седемстотин и тринадесет лева, деветдесет и четири стот.) лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.01.2017 г. до 22.08.2017 г.;

340.30 (триста и четиридесет лева, тридесет стот.) лева – неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 14.02.2017 г.;

116.97 (сто и шестнадесет лева, деветдесет и седем стот.) лева – обезщетение за забава начислено за периода от 15.02.2017 год. до 30.04.2018 год.; вземанията на кредитора по договора са прехвърлени в полза на ищцовото дружество вземане с Договор за продажба на вземания(цесия) от 31.10.2017 г. и Приложение № 1 от 31.10.2017 г. от „Сити кеш” – ООД, ЕИК 202531869, поради което последното дружество в качеството си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника  Д.А.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от 02.10.2017 г. за рег. пост. адрес в *********, на който издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 113/ 02.05.2018 г., изд. по ч.гр. дело № 236/ 2018 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми: 875.75 (осемстотин седемдесет и пет лева, седемдесет и пет стот.) лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 102832/27.12.2016 год., ведно със законната лихва считано от 30.04.2018 год. до окончателното плащане;

111.80 (сто и единадесет лева, осемдесет стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 24.01.2017 год. до 22.08.2017 год.;

713.94 (седемстотин и тринадесет лева, деветдесет и четири стот.) лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.01.2017 г. до 22.08.2017 г.;

340.30 (триста и четиридесет лева, тридесет стот.) лева – неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 14.02.2017 г.;

116.97 (сто и шестнадесет лева, деветдесет и седем стот.) лева – обезщетение за забава начислено за периода от 15.02.2017 год. до 30.04.2018 год. Претендира за присъждане на разноските по заповедното - 193.18 (сто деветдесет и три лева, осемнадесет ст.) лева, и настоящото производство в тежест на ответника.

         Ответникът - Д.А.А., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от 02.10.2017 г. за рег. пост. адрес в *********, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Р. П., АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло. Моли за отхвърлянето й, макар и да не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 236/ 2018 г.по описа на РС –  Кубрат,  приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за паричен заем № 102832/ 27.12.2016 г., сключен между ответника и „Сити кеш” – ООД, ЕИК 202531869, прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”*** вземане с Договор за продажба на вземания(цесия) от 31.10.2017 г. и Приложение № 1 от 31.10.2017 г., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата „Сити кеш” – ООД е предоставило на ответника в заем сумата 950.00 лева, който той е следвало да върне на 34 броя, равни седмични вноски по 31.86  лева всяка една,  в рамките на погасителен план, съдържащ конкретна дата за всяка една вноска, изложен в договора, с дата на първа погасителна вноска 03.01.2017 г. Страните уговорили, че за използвания финансов ресурс ще се начислява договорна лихва от датата на получаване на парите до датата на връщането им, представляваща печалба на дружеството, в размер на 133.13 лева, както и че в случай на не внасяне в срок на задължителната месечна вноска, върху нейния размер ще се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът, с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, се задължил да обезщети заемателя в случай на неизпълнение на задълженията си да върне заетата му сума в размерите и сроковете по погасителен план, предизвикващо предсрочна изискуемост на вземанията по договора, с плащане на неустойка да предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата до пълното покагасяване на кредита сума, начислена в размер на 340.00 лева.  Ответникът, с разпоредбата на чл. 8 от договора, се задължил да обезщети заемателя в случай, че не му предостави в 3-дневен срок обезпечения от посочените в чл. 9 от общите условия към договора за заем, с плащането на неустойка в размер на 783.36 лева. договорката

         Договорът, не оспорен от ответника, както и приложените към него общи условия, носат подписите на двете страни, респ.на ответника.

         На 22.08.2017 г. е изтекъл падежа на последната дължима и останала неплатена вноска, ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба и в предхождащото я Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело № 236/ 2018 г., че ответника е изплатил до 14.02.2017 г., към който момент е допуснал забава в плащанията на 4 поредни седмични погасителни вноски, 165.00 лева, с която са погасени следните договорени задължения: 74.25 лева – главница; 21.33 лв. - договорна лихва; 69.42 лв. – неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечения. Тъй като ответникът е преустановил плащането на дължимите вноски по подписания между страните погасителен план, ищцовото дружество, позовавайки се на договорената предсрочна изискуемост, след изтичане на последния от четирите седмични падежа – 14.02.2017 г., на 30.04.2018 г. предявило дължимите остатъци за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело № 236/ 2018 год. по описа на местно компетентния съд – Районен съд –  Кубрат.

         Вземането подлежи на установяване по исков ред при условията на чл. 415, ал.1, 2 ГПК, тъй като издадената по цитираното гражданско дело  Заповед № 113/ 02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 236/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат е връчена на ответника, в качеството на длъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.  

Приетите като писмени доказателства Договор за паричен заем № 102832/ 27.12.2016 г., сключен между ответника и „Сити кеш” – ООД, ЕИК 202531869 и общите условия към договора за заем, подписани от ответника, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни,  е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изпълнение и изчерпване  на поетите задължения към дружеството заемодател.

         Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:  Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключени между тях на 27.12.2016 г. договор за заем. По силата на същия дружеството праводател на ищцовото дружество е превело по сметка на ответника сумата по заема, която той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни месечни вноски по погасителен план. Ответникът е останал задължен за всички погасителни вноски за сумата над платените по главницата 74.25 лева до 14.02.2017 г., вкл. и до сега, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер на 875.75 лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по договора за паричен заем, ведно със законната лихва считано от 30.04.2018 год. до окончателното плащане; 111.80 лева – договорна лихва, начислена за периода от 24.01.2017 год. до 22.08.2017 год.; 713.94 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.01.2017 г. до 22.08.2017 г.; 340.30 лева – неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 14.02.2017 г.; 116.97 лева – обезщетение за забава начислено за периода от 15.02.2017 год. до 30.04.2018 г.. В тази насока е и извършеното доказване на иска.

           За прехвърлянето на вземането в полза на ищцовото дружество ответника, видно от приложеното към исковата молба уведомление и известие за доставянето му, не е уведомен, тъй като не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция по договорите. С връчването на исковата молба е уведомен за прехвърлянето, при липсата на заявени възражения да е извършено плащане на задълженията в полза на  дружеството – цедент. 

         Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 193.18 лева.

         Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 206.82 лв.,  350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 300.00 лева – внесен депозит за възнаграждение на особения представител на ответника, поради което в полза на ищеца срещу ответника  за разноски по делото следва да се присъди сумата 856.82 лева.

           Водим от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.А., ЕГН ********** ***, предст.от особен представител адв. Р.П., АК – Разград, вземането на - „А.з.с.н.в.”***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 201318404, представлявано от управителя М.Д., чрез юрисконсулт Кр. В., съд. адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 113/ 02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 236/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – Д.А.А., да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на:  875.75 (осемстотин седемдесет и пет лева, седемдесет и пет стот.) лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 102832/27.12.2016 год., ведно със законната лихва считано от 30.04.2018 год. до окончателното плащане;

111.80 (сто и единадесет лева, осемдесет стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 24.01.2017 год. до 22.08.2017 год.;

713.94 (седемстотин и тринадесет лева, деветдесет и четири стот.) лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.01.2017 г. до 22.08.2017 г.;

340.30 (триста и четиридесет лева, тридесет стот.) лева – неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 14.02.2017 г.;

116.97 (сто и шестнадесет лева, деветдесет и седем стот.) лева – обезщетение за забава начислено за периода от 15.02.2017 год. до 30.04.2018 год., прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.”*** вземания с Договор за продажба на вземания(цесия) от 31.10.2017 г. и Приложение № 1 от 31.10.2017 г. от „Сити кеш” – ООД, ЕИК 202531869, на основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

            ОСЪЖДА  Д.А.А., ЕГН ********** ***, предст.от особен представител адв. Р. П., АК – Разград, да плати н.А.з.с.н.в.”***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 201318404, представлявано от управителя М.Д., на основание чл.78, ал.1  ГПК, сумите: 193.18 (сто деветдесет и три лева, осемнадесет ст.)  лева – за разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 236/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат; и 856.82 (осемстотин петдесет и шест лева, осемдесет и две ст.) лева - разноски в исковото производство.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.

 

                                                               Районен съдия:  /П/ - Д.П.-Енева