Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

197

 

Гр. Кубрат, 06.12.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                            Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело478 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК 203670940  със седалище и адрес на управление ***, офиссграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт К.Д.Д. твърди, че на 10.09.2016 г. междуСити кеш“ ООД в качеството на заемодател и Д.Х.Д., ЕГН ********** с пост. адрес *** – като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 86827. В изпълнение на цитирания  договор заемодателят е предоставил под формата на заем парична сума в размер на 500.00 лева, която заемателят се задължил да върне ведно с уговорената договорна лихва в размер на 99.00 лева в срок до 11.09.2017 г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 49.99 лева, като първата погасителна вноска е била дължима на 10.10.2016 г. Ответникът платил само сума в размер на 90.00 лева, като и след настъпване на крайния погасителен срок – 11.09.2017 г. е останал задължен за останалите месечни вноски. С договор за продажба на вземания от 31.10.2017 г. „Сити кеш“ ООД е прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 86827/10.09.2016 г. н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Поради това, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по Договор за паричен заем № 86827/10.09.2016 г., ищецът подал заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 180/08.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 336/2018 г. по описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК е възразил, едномесечен срок с настоящата ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на Д.Х.Д., че тя му дължи претендираните суми: 464.91 лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 86827/10.09.2016 год., ведно със законната лихва считано от 31.05.2018 год. до окончателното плащане; 85.31  левадоговорна лихва, начислена за периода от 10.11.2016 год. до 11.09.2017 год.; 405.31 леванеустойка за неизпълнение на договорно задължение; 191.05 леванеустойка за предсрочна изискуемост; 77.33 леваобезщетение за забава начислено за периода от 11.12.2016 год. до 30.05.2018 год., като претендира сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът Д.Х.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, редовно уведомена, в срока по чл. 131 от ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че признава исковете и че е погасила част от претенцията в размер на 87.00 лева.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 10.09.2016 г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и Д.Х.Д. е сключен договор за паричен заем № 86827, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата 500.00 лева. С подписа си последният удостоверил получаването на процесната сума, с което заемодателят изпълнил договорното си задължение. За заемателя е възникнало задължение да плати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Страните постигнали съгласие общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 599.91 лева, която да бъде платима на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 49.99 лева, като първата вноска е била дължима на 10.10.2016 г., а последната с падеж на плащане – 11.09.2017 г. Заемателят не изпълнил в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и чл.10 от Общите условия, всички задължения по договора стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от датата на падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем. В случая заемателят е допуснал просрочие на два броя месечни вноски, поради което считано от 12.12.2016 г., е настъпила автоматичната предсрочна изискуемост на вземането. Съгласно уговореното между страните  - чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване по договора сума.

Страните, съгласно клаузите по договора, се споразумели да обезпечат изпълнението му с посочените в същия обезпечения: издаване на запис на заповед от заемателя или поръчителство на едно или две лица, отговарящи на определени условия. С подписване на договора заемателят се съгласил, че в 3-дневен срок от подписването му ако не предостави на заемодателя договореното обезпечение или представеното такова не отговаря на условията, заложени в договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради неизпълнение на това задължение, заемодателят начислил неустойка в размер на 445.32 лева.

Според Общите условия действащи към датата на сключване на договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството като е погасил само сума в размер на 90.00 лева.

Видно от приложеното към делото Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договор за покупко-продажба на вземания „Сити кеш“ е прехвърлило вземанията си срещу Д.Д. произтичащи от Договор за паричен заем № 86827/10.09.2016 г. н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Д. е уведомена лично за извършената цесия, видно от приложеното по делото известие за доставяне.

От ч. гр. д. № 336/2018 г. по описа на РС-Кубрат се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и на 08.06.2018 год. е издадена заповед180 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който подал възражение в двуседмичния срок, а заявителят е предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от уведомяването за това.

В съдебно заседание ответникът като признава вземането на ищеца, представя вносна бележка удостоверяваща извършено плащане по договора за паричен заем в размер на 87.10 лева. 

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предпоставка за допустимост на предявените искове е ищецът да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да е издадена такава, след което същата да е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК или да е постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове се  установява от ч. гр. д. № 336/2018 г. по описа на РС- Кубрат.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорена от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на описания в исковата молба договор за паричен заем.

С оглед заявеното от ответника в съдебно заседание становище, с което признава дължимостта на претендираните от ищеца вземания в настоящето производство, то следва да се приеме, че ищцовото дружество е доказало своите искове по основание и размер и същите следва да бъдат уважени. Доколкото след образуване на установителното производство ответникът е извършил частично плащане по договора в размер на 87.10 лева, съдът следва да намали претенцията на ищеца за главница със заплатената сума и да я уважи в размера 377.81 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. С исковата молба се претендират сторени разноски  в размер на общо  575.00 лв., от които 225.00 лева заплатена държавна такса и 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Така съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 535.00 лева.

Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 125.00 лв., от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Х.Д., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК 203670940  със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 180/08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 336/2018 г. по описа на РС-Кубрат:  377.81 лева (триста седемдесет и седем лева, осемдесет и една стот.), представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 86827/10.09.2016 год., ведно със законната лихва считано от 31.05.2018 год. до окончателното плащане; 85.31 лева (осемдесет и пет лева, тридесет и една стот.) – договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2016 год. до 11.09.2017 год.; 405.31 лева (четиристотин и пет лева, тридесет и една стот.)   неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 191.05 лева (сто деветдесет и един лева, пет стот.) – неустойка за предсрочна изискуемост; 77.33 лева (седемдесет и седем лева, тридесет и три стот.)  обезщетение за забава начислено за периода от 11.12.2016 год. до 30.05.2018 год., като отхвърля иска за претендираната главница за горницата над уважения размер 377.51 лева до пълния заявен размер от  464.91 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част поради извършено плащане, на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК 203670940  със седалище и адрес на управление ***, офиссграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори сумата от 535.00 лева (петстотин тридесет и пет лева, нула стот.) представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 125.00 лева (сто двадесет и пет лева, нула стот.), представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                            Председател: /П/ Ал. Великова