МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 239/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД –КУБРАТ

 

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу:

 1/Подсъдимия Д.С.А. *** за това,  че  в периода от месец септември 2017 г. до 01.03.2018 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на повторност и в условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен сговор с И.К.А. и Ш.А.М. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – разбиване на катинари и чрез използване на техническо средство неустановено по вид, е отнел чужди движими вещи – един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ – 9 мм., лаптоп марка „НР Compaq 673b със зарядно устройство, части от оранжерия – 15 броя с дълж. 1.50 м., шир. 3 см., арматура с дълж.1.50 м. – 20 броя, един брой печка на твърдо гориво, производство на завод Тутракан, два броя печки на твърдо гориво за оранжерия, два броя строителни колички, на стойност 880.00 лв., от владението на А.А.Х. ***; мобилен телефон марка „Айфон 5“, на стойност 190.00 лв., от владението на Я.Ф.А. ***; ел. трион марка „Stein Haus Pro-ECS20, на стойност 75.00 лв, от владението на З.А.М. ***; мобилен телефон марка „Huawei Y6 2017“, на стойност 263.00 лв., от владението на И.Д.И. ***; 1 брой мъжки кон, 1 брой вълнено одеяло, 1 брой конска юзда без повод, 1 брой колан от естествена кожа, на стойност 528.00 лв.,от владението на М.И.Ю. ***, всичко на обща стойност 1 936.00 лв., немаловажен случай, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 , т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК;

2/Подсъдимия И.К.А. ***, за това, че в периода от месец септември 2017 г. до 20.02.2018 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на повторност и в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.С.А. и Ш.А.М. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – разбиване на катинари и чрез използване на техническо средство неустановено по вид, е отнел чужди движими вещи – един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ – 9 мм., лаптоп марка „НР Compaq 673b със зарядно устройство, части от оранжерия – 15 броя с дълж. 1.50 м., шир. 3 см., арматура с дълж. 1.50 м. – 20 броя, един брой печка на твърдо гориво, производство на завод Тутракан, два броя печки на твърдо гориво за оранжерия, два броя строителни колички, на стойност 880.00 лв., от владението на А.А.Х. *** и мобилен телефон марка „Huawei Y6 2017“, на стойност 263.00 лв., от владението на И.Д.И. ***, всичко на обща стойност 1 143.00 лв., немаловажен случай, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 , т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК,

3/ Подсъдимия Ш.А.М. за това, че в периода от месец септември 2017 г. до 20.02.2018 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д.С.А. и И.К.А. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – разбиване на катинари и чрез използване на техническо средство неустановено по вид, е отнел чужди движими вещи – един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ – 9 мм.; лаптоп марка „НР Compaq 673b със зарядно устройство; части от оранжерия  – 15 броя с дълж. 1.50 м., шир.  3 см.; арматура с дълж. 1.50 м. – 20 броя; един брой печка на твърдо гориво, производство на завод Тутракан; два броя печки на твърдо гориво за оранжерия; два броя строителни колички, всичко на обща стойност 880.00 лв., от владението на А.А.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –  престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

 

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния. Пледира на всеки от подсъдимите да бъде наложено предвиденото в закона наказание, но с оглед  за извършеното от тях престъпление по чл.195, ал.1 от НК да бъде наложено предвиденото наказание лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като същото бъде изтърпяно ефективно с оглед обремененото съдебно минало на извършителите. Заявява, че по отношение на подсъдимите Д. А. и И. А. са нА.це предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК, а по отношение на подс.М. – за приложение на чл. 70, ал. 7 от НК.  

ПострадА.те от престъпленията лица И.Д.И. и М.И.Ю. в срок предявяват претенции за заплащане на обезщетения за претърпените от тях имуществени вреди. Заявените от тях искове са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а И. и Ю. съдът конституира като граждански ищци.

Подсъдимите Д.С.А., И.К.А. и Ш.А.М., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признават виновни в извършване на престъпленията, за които са привлечени под наказателна отговорност. В съдебно заседание признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правят искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Назначеният им служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитните му, при редукцията с 1/3 предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Споделя становището на представителя на районната прокуратура, че подсъдимите следва да изтърпят наказанията ефективно, предвид предходните им осъждания, както и относно нА.чието на условията за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК и на чл. 70, ал. 7 от НК. 

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д.С.А. е 19-годишен, в момента изтърпява присъда в Затвора гр. Белене, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен .

Подс.И.К.А. е 20-годишен, в момента изтърпява присъда в Затвора гр. Белене, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен.

Подс.Ш.А.М. е 34–годишен, в момента изтърпява присъда в Затвора гр. Белене, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.

През месец септември 2017 г. св.А.Х.,***, отпътувал за Франция, за да работи. Подсъдимите Д.А., И.А. и М., след като разбрали, че жилището е необитаемо, на неустановен ден и дата в периода от месец септември 2017 г. до 20.02.2018 г. се сговорили помежду си да отидат до дома на Х. и да извършат кражба на вещи. Пристигнали с конската каруца на подс.М., след което разбили поставения катинар на портичката и проникнали в двора. Когато стигнали до жилищната страда, не успели да разбият катинара, който бил поставен на входната врата, поради което разбили счупили стъкло на прозорец и с неустановено техническо средство избили райбер, и от там проникнали в жилището на свидетеля Х.. От там подсъдимите извършили кражба на един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ - 9 мм и лаптоп марка „HP Compaq 673b“ със зарядно устройство. След това отишли до стопанска постройка в двора, разбили катинара, с който била заключена и от там взели части от оранжерия-15 броя с дължина 1.50 м, ширина 3 см, арматура с дължина 1.50 м – 20 броя; един брой печка на твърдо гориво, производство на завод Тутракан; два броя печки на твърдо гориво за оранжерия и два броя строителни колички, всички вещи на стойност 880.00 лева, съгласно заключението на изготвената съдебнооценъчна експертиза. Откраднатите вещи натоварили в каруцата, след което вещите, произведени от различни метали - печки, части от оранжерия, арматура и строителните колички  - предали на пункт за вторични суровини в гр.Кубрат, за което получили сумата от 100.00 лева, която си поделили. Лаптопът подс.М. продал на св.Ф.А.за сумата от 20.00 лева,  а откраднатият газов пистолет подс.Д.А. продал на св.Т.Я.за сумата от 10.00 лева.

С протоколи за доброволно предаване св.А. предала закупеният лаптоп и зарядно устройство към него, а св.Я. предал закупеният газов пистолет. Срещу разписка предадените с протоколи за доброволно предаване вещи са върнати на собственика - св.Х..

Св.З.А.М. ***. На 19.02.2018 г. след полунощ подс.Д.А. минал покрай жилището на св.М. и забелязал, че на стълбището е оставен ел. трион. Д. А.  отишъл до стълбището и извършил кражба на ел. триона марка Stein Haus Pro-ECS20“, оценен на 75.00 лв. според заключението на изготвената на ДП съдебнооценъчна експертиза. Откраднатата вещ подс.Д.А. продал на св.А.за сумата от 10.00 лева. С протокол за доброволно предаване св.А.предал закупеният ел. трион, който срещу разписка е върнат на собственика - св.М..

На 23.02.2018 год. подс.Д.А. бил в дома на св. Я.А.,***, като му помагал при работата на двора. Възползвайки се от момент, в който останал сам, през незаключена врата Д. А. влязъл в жилището на св.А.. От там извършил кражба на мобилен телефон марка „Айфон 5“, на стойност 190.00 лв., видно от заключението на изготвената по ДП съдебнооценъчна експертиза. Впоследствие откраднатата вещ подс.Д.А. продал на св.Алеко А.за сумата от 10.00 лева. На 24.02.2018 г. св.А.се видял със св.А. и му обяснил, че предния ден закупил  мобилен телефон от Д.А.. А. разпознал своя мобилен телефон, след което св.А.му го оставил.

На неустановен ден и дата в краят на месец февруари 2018 г. св. И.Д.И.,***, отишъл с лекия си автомобил „Ауди 80“ с peг. № РР 1496 АР в двора на болницата в гр.Кубрат, където имало сервиз за автомобили. И. слязъл от превозното средство и влязъл в сервиза (гаража), като оставил колата отключена. В този момент покрай нея минали подсъдимите Д.А. и И.А.. Д. погледнал през отвореният прозорец на шофьорската врата и видял, че в автомобила на И. е оставен мобилен телефон. Д. А. предложил на И. А. да откраднат телефона, и след като приятелят му се съгласил, подс.Д.                    А. се пресегнал през отворения прозорец на колата и откраднал намиращия се в превозното средство мобилен телефон марка „Huawei Y6 2017“, собственост на св.И., на стойност 263.00 лв., съгласно  заключението на изготвената по ДП съдебнооценъчна експертиза. След кражбата на телефона двамата подсъдими напуснали района на болницата,  веднага след това изхвърлили и картата, която била поставена в мобилното устройство. По-късно откраднатият телефон подс.Д. А. продал за сумата от 30.00 лева на непознато за него момче.

Св.М.И.Ю.,***, притежавал мъжки кон, който закупил преди 4 години.

На 28.02.2018 г. срещу 01.03.2018 г. подс.Д.А. отишъл до дома на св.Ю. и от незаключена стопанска постройка извършил кражба на 1 брой мъжки кон, 1 брой вълнено одеяло, 1 брой конска юзда без повод, 1 брой колан от естествена кожа, всичко на стойност 528.00 лв., съгласно  заключението на изготвената на ДП съдебнооценъчна експертиза. Откраднатото животно подс.Д. А. продал на св.С.Н.М.от с.Беловец за сумата 200.00 лева. След няколко дни св. С. М. заменил коня с друг кон и доплатил за това на св.Ф.Х. от с.Тетово, обл.Русе. Х. от своя страна продал коня на св.А.А.от с.Сеслав, който впоследствие го заколил.

Според оценката на вещото лице стойността на откраднатите вещи възлиза на обща стойност 1 936.44 лева.

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимите Д.С.А., И.К.А. и Ш.А.М. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите Х., А., М., И., Ю., Я., А., А., М., Х., Т. и А., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, показания на разпитани свидетели, справки за съдимост, съдебно-психиатрична експертиза, оценителни експертизи, протоколи за доброволно предаване, разписки, копия от договори за покупко-продажба, справки за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираните деяния от подсъдимите.                   

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства:

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.  

От правна страна:      

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите Д.С.А.,  И.К.А. и Ш.А.М. с действията си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които са обвинени - кражби.  

Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху вещите и разпореждайки се с тях като със свои.

От обективна страна предмет на посегателство са чужди движими вещи – лаптоп, газов пистолет, ел. трион, части от конструкция за оранжерия и др., които били собственост на свидетелите Х., А., М., И. и М.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложените по ДП оценителни експертизи. Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на свидетелите като след  извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителите и те се разпоредили с тях като със свои.  

За да проникнат в дома и стопанската постройка на св. Х. тримата  подсъдими са разбили катинари, поради което деянието им следва да се квалифицира по чл.195, ал.1, т. 3 от НК – чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, а също са използвали  и неустановено по вид техническо средство, чрез което са успели да освободят райбера на прозорец и да проникнат в жилището, поради което деянието им следва да се квалифицира извършено по чл.195, ал. 1, т.4 от НК.

Деянията, с изключение на тези с пострадалите А. и М., са извършени от две (деянието с пострадал И.) или три лица (деянието с пострадал Х.), след като предварително се сговорили, при което с оглед стойността на откраднатите вещи и останалите квалифициращи обстоятелства, деянията не представляват маловажен случай – чл.195, ал.1, т.5 от НК.  

Установи се също, че деянията на подсъдимите Д. А. и И. А. са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през неподължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто от тях се явява продължение на предшестващото както от обективна, така и от субективна страна.

От справката за съдимост на подсъдимия Д.С.А., се установява, че същият е осъществил деянията по настоящата присъда след като е осъждан с присъди както следва: по НОХД № 207/2016 г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 07.09.2016 г. за престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, му е наложено общо наказание четири месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.69, ал.1 във вр. с чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за двегодишен изпитателен срок и присъединено наказание обществено порицание; по НОХД № 235/2016 г. по описа на РС-Кубрат, в сила 06.12.2016г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, му е наложено наказание пробация; по НОХД № 313/2016 г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 04.01.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, ефективно при общ режим в Поправителен дом гр.Бойчиновци; по НОХД № 8/2017 г. по описа на РС-Кубрат, в сила 17.01.2017 г. за престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, му е наложено наказание пробация; по НОХД № 16/2017 г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 17.01.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание пробация; с присъда по НОХД № 53/2016 г. по описа на РС-Кубрат, изменена с решение по ВНОХД № 165/2017г. по описа на ОС-Разград, влязла в сила на 22.06.2017 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, ефективно при общ режим в Поправителен дом гр.Бойчиновци; по НОХД № 104/2017г, по описа на РС-Кубрат, в сила от 31.07.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, ефективно при общ режим, като  на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 207/2016 г. по описа на РС-Кубрат - четири месеца лишаване от свобода, общ режим. Срокът по чл.30, ал.1 от НК към датата на извършване на престъпленията по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и деянието на подс.Д.А. следва да се квалифицира като извършено в условията на повторност – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. 

Видно от справката за съдимост на подсъдимия И.К.А., деянията по настоящата присъда са осъществени след като е бил осъден както следва: по НОХД № 313/2016 г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 04.01.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, на чл. 66 от НК отложено изтърпяването на наказанието за тригодишен изпитателен срок; с присъда по НОХД № 53/2016 г. по описа на РС-Кубрат, изменена с решение по ВНОХД № 165/2017г. по описа на ОС-Разград, в сила от 22.06.2017 г. за престъпление по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.20, ал. 2 от НК, за което му е наложено общо наказание шест месеца лишаване от свобода, на осн. чл. 66 от НК отложено изтърпяването на наказанието за тригодишен изпитателен срок; по НОХД № 116/2017 г. по описа на РС-Кубрат, в сила 28.09.2017г. за престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, му е наложено наказание пробация. Срокът по чл.30, ал.1 от НК към датата на извършване на престъпленията по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и деянието на подс.И.А. следва да се квалифицира като извършено в условията на повторност – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. 

От справката за съдимост на подсъдимия Ш.М. се установява, че същият е осъществил деянието по настоящата присъда след като е осъждан с присъди както следва: по НОХД № 11/2004г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 24.11.2004г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на осн. чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за тригодишен изпитателен срок; по НОХД № 138/2006г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 31.07.2006г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26 от НК му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, ефективно при първоначален строг режим. На осн. чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 11/2004 г. на РС-Кубрат - една година лишаване от свобода, като е постановено изтърпяването му при първоначален общ режим; по НОХД № 613/2007 г. по описа на РС-Кубрат, в сила 07.05.2008г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, на осн. чл.66 от НК отложено изтърпяването на наказанието за тригодишен изпитателен срок; по НОХД № 2271/2009 г. по описа на РС-Русе, в сила от 09.10.2009г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, ефективно при първоначален строг режим в затвор; по НОХД № 210/2009 г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 02.11.2009г. за престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание пробация; по НОХД № 553/2010г. по описа на РС-Русе, в сила от 30.06.2010 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2, т.3, пр.1, т.4, пр.2, т.5 във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, ефективно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип; по НОХД № 152/2014 г. по описа на РС- Кубрат, в сила от 08.07.2014г. за престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева;  с присъда по НОХД № 53/2016 г. по описа на РС-Кубрат, изменена с решение по ВНОХД № 165/2017г. по описа на ОС-Разград, в сила от 22.06.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, ефективно при общ режим. По присъди по НОХД № 2271/2009г. и  НОХД № 553/2010г., и двете по описа на РС-Русе и по присъда по НОХД № 53/2016 г. по описа на РС-Кубрат е осъждан ефективно на лишаване от свобода, по първите две за срок повече от една година, и не е изтекъл срока по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на деянията, предмет на настоящото обвинение. Това определя деянието на подсъдимия М. като извършено в условията на опасен рецидив -   чл.29, ал.1, б.„б” от НК.

При  извършване на деянията подсъдимите Д.С.А., И.К.А. и Ш.А.М. са действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целели настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат разрешение от собствениците да ги своят, но въпреки  това, преследвайки това си намерение ги отнели с цел да се обогатят.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.Д.С.А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 , т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; съдействие за разкриване на обективната истина;  отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание осемнадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, което с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи при строг режим.

От справката за съдимост на ос.Д.А. се установява, че деянието по настоящата присъда е било извършено в изпитателния срок поставен с присъда по НОХД № 207/2016 год. по описа на РС-Кубрат, поради което съдът приведе в изпълнение отложеното наказание по цитираната присъда – четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимия следва да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при общ режим.

Предвид изложеното съдът призна подс.И.К.А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 , т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; съдействие за разкриване на обективната истина;  отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание осемнадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, което с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи при общ режим.

От справката за съдимост на ос.И.А. се установява, че деянието по настоящата присъда е било извършено в изпитателния срок поставен с присъди по НОХД № 313/2016 г. и по НОХД № 53/2017 г., и двете по описа на РС – Кубрат, поради което съдът приведе в изпълнение отложените наказания по цитираните две присъди съответно - три месеца лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода, след което определи едно общо наказание между така приведените в изпълнение присъди – шест месеца лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при общ режим.

Предвид изложеното съдът призна подс.Ш.А.М. за виновен в извършване на престъплението по  чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; съдействие за разкриване на обективната истина; семейно и материално положение; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намА. с една трета, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, което с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи при строг режим.

Видно от справката за съдимост на подс.М., че с определение по ЧНД № 1190/2017 г. по описа на ОС-Плевен е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието по присъда по НОХД № 53/2017 г. по описа на РС-Кубрат, като му е поставен изпитателен срок в размер на остатъка от един месец и шест дни считано от влизане в законна сила на определението. С оглед изложеното се установява, че деянието предмет на настоящата присъда е извършено в изпитателния срок поставен с определението по ЧНД № 1190/2017 г. по описа на ОС – Плевен, поради което съдът постанови на основание чл. 70, ал. 7 от НК, подсъдимият  Ш.А.М. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на ЕДИН МЕСЕЦ и ШЕСТ ДНИ, от чието изтърпяване е бил предсрочно освободен, при строг режим.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

Предявеният от пострадалото лице И.Д.И. граждански иск за обезщетение на причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимите Д. А. и И. А. осъществява състава на непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,  той следва да репарират вредите, които са причинили. Стойността на същите се установява от приложената по делото съдебно-оценъчна експертиза, която не е оспорена от страните по делото, поради което съдът уважи иска в този размер от 263.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 20.02.2018 г. до окончателното плащане.

Предявеният от пострадалото лице М.И.Ю. граждански иск за обезщетение на причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимия Д. А. осъществява състава на непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,  той следва да репарира вредите, които е причинил. Стойността на същите се установява от приложената по делото съдебно-оценъчна експертиза, която не е оспорена от страните по делото, поради което съдът уважи иска в този размер от 420.00 лева, след приспадане стойността на върнатите му вещи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 01.03.2018 г. до окончателното плащане.

 

С оглед този изход на делото – осъдителна присъда,  на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите Д.С.А., И.К.А. и Ш.А.М., следва да заплатят направените по ДП и на съдебното следствие разноски, както следва: подс. Д.А. следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 29.32  леваразноски на досъдебното производство и по см/ка на РС-Кубрат сумата 75.00  левадържавна такса върху уважените граждански искове; подс.И.А. следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 29.32  леваразноски на досъдебното производство и по см/ка на РС-Кубрат сумата 25.00  левадържавна такса върху уважения граждански иск, и подс.Ш.М. следва да заплати в следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 29.32  леваразноски на досъдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                             Председател: /П/ Ал. Великова